Новини



СТАНОВИЩЕ на Българско Археологически Сдружение


Относно: Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (202-01-65/15.10.2012 г.).




През последния месец от страна на ръководството на НАИМ при БАН бяха тиражирани негативни становища, касаещи Проектът за изменение и допълнение на ЗКН. В тази връзка, като археолог и учен с дългогодишен стаж, бих искал да заявя следното:

БАС подкрепа предлаганите промени в състава и функциите на Съвета за теренни проучвания (§ 41 от Проект за изменение на ЗКН).

МОТИВИ:

1. По силата на Закона за Предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Чл. 2, ал. 1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Археолозите-членове на Съвета за теренни проучвания, до този момент доминиран от НАИМ при БАН, сами провеждат такива. Действащият до сега ЗКН не предотвратява и не гарантира избягването на ситуации, в които заемащите тази длъжност извличат ползи в свой частен интерес (независимо дали този интерес е свързан с предстоящо финансиране или с проучването на някой от по-атрактивните археологически обекти). Доказателство за това твърдение са някои драстични злоупотреби, от които ще посоча издаването в продължение на три години на Разрешително за теренни проучвания за ръководител на бакалавър Сара Татарова – уредник в ИМ-Белоградчик, без тя да притежава изискваната от закона образователна степен "Магистър".

2. Водещото присъствие на представители на НАИМ при БАН в Съвета за теренни проучвания е само част от отговорните функции, които този научен институт изпълнява. Най-съществената от тези отговорности е провеждането на годишната Отчетна конференция (т.нар. Годишни отчети), на която се приемат докладите на всички, работещи в България археолози. В тази връзка, широко тиражираното в публичното пространство твърдение, че работата и качеството на теренните проучвания в България се контролират от Съвета за теренни проучвания, не отговаря на истината. Тази оценка се извършва по време на отчетната конференция пред цялата археологическа гилдия и приемането на годишния отчетен доклад на който и да е от нашите колеги е достатъчно доказателство за неговата правоспособност и качества.

3. Досегашният статут на Директора на НАИМ при БАН като Председател на Съвета за теренни проучвания натоварва с неспецифични функции ръководителя на Археологическия институт и дублира неговата "експертна" дейност с вече посочените по-горе Отчети на теренните проучвания. Като се има предвид дългия списък от дейности, които НАИМ изпълнява (организиране на задължителните годишни отчети на всички археолози; даване на мнение за постъпилите заявления за разрешения за теренни проучвания; поддържане на Автоматизираната Информационна система "Археологическа карта на България"; поддържане на научния архив за всички теренни археологически проучвания в България от 1972 г.; организиране на национални археологически конференции) , освобождаването от отговорностите, свързани с работата на Теренния съвет ще позволи на ръководителя на НАИМ при БАН да изпълнява останалите свои задължения по-стриктно и с повече внимание, каквото те заслужават.

Липсата на време и голямата натовареност в работата на Директора на НАИМ се вижда понастоящем много добре от факта на делегиране на права за издаване на открити листове (при това в пълно противоречие със закона) на други служители, някои от които дори не притежаващи дори образователна степен "доктор". Тези действия уронват престижа както на Археологическия институт, така и на Съвета за теренни проучвания, чиято "експертна" дейност, извършвана в случая от "магистри", е силно компрометирана.

Така например първото връщане на моята молба за провеждане на спасителни разкопки в м. Калето при с. Арчар, Видинско не бе извършено от Директорът на НАИМ, а от магистър Румен Миков (служител в НИПК = НИНКН). Разбрах по-късно, че с такава дейност са били натоварени и други лица от НАИМ и НИНКН (Бони Петрунова, Жарин Величков).

БАС подкрепя предлаганите промени, касаещи въвеждането на конкурсно начало по Закона за обществените поръчки (§ 40, АЛ. 2). .

МОТИВИ:

1. От 1993 г. работата на българските археолози по инфраструктурните проекти в България е от съществено значение, както за опазването на нашето културно наследство, така и за развитието на Науката "Археология". На практика през един дълъг период, спасителните разкопки, провеждани по новостроящите се магистрали и пътища превишават многократно редовните и планирани проучвания. Разликата във финансирането на двата типа разкопки (спасителни и редовни) е драстична с превес на тези, извършвани по новостроящите се трасета. Не случайно сред археологическата колегия се роди терминът "Магистрална археология" (с препратка към различна от археологията професия ...).

Именно възможността за провеждане на добре финансирани и много по брой и обхват археологически разкопки, е и причина Директорът на НАИМ при БАН да обяви археологията в България за единствено и само "държавна". В това твърдение прозира желанието за запазване на изключителното право на държавните институции (държавни музеи, катедри към университетите), ръководени методически отново от НАИМ при БАН, върху спасителните проучвания по инфраструктурните обекти в България. До сега действащият закон, обаче, ясно гарантира правото на всички археолози, отговарящи на изискванията по Чл. 150 от ЗКН да провеждат и да ръководят теренни проучвания. Според Чл. 27 от същия закон музеите в България са не само Държавни, но и общински, частни и със смесено участие. Факт е, също така, че катедри по Археология функционират успешно не само в държавните университети, но и в частните такива.

Археологията в България не е и не може да бъде изключително държавна поради добре известния, вече исторически факт, на промяна в системата на държавно управление през 1989 г. А тази промяна гарантира демократичен принцип и конкурентна среда за всички граждани на Република България !

2. Предлаганите промени ще имат изключително благоприятен ефект върху функционирането на "държавните" институции като НАИМ при БАН, Катедра Археология към СУ (и всички подобни), държавните музеи, тъй-като изваждането им от гарантираното държавно финансиране (поне що се касае до инфраструктурните проекти) ще постави работещите в тях в конкурентна среда и ще ги принуди да подобрят своя капацитет и квалификация. "Държавната шапка" в тези институции е причина в много от българските музеи (а и университети) да присъстват кадри без необходимото образование, опит и квалификация.

Като пример може да се посочи РИМ-Видин, в който функцията на "археолог" се изпълнява от служител с образование по Нова история и с образователно-квалификационна степен "бакалавър" (Н. Казашки). Включването на подобни "държавни археолози" в Разрешителни за теренни проучвания не само че опорочава до сега действащата система, но и лишава от работа голямо количество млади хора със значително по-добра квалификация, които не са имали шанс да бъдат ангажирани в държавни институции.

3. Доброто финансиране и липсата (в сега действащия закон) на ефективен контрол по отношение на работещите екипи е причина за все по-нарастваща НЕпрозрачност при разпределяне на средствата и на археологическите обекти, които подлежат на такова проучване, в системата на НАИМ при БАН.

Удовлетворяването на частни интереси личи добре и от многобройните нови назначения, осъществени в Археологическия институт през последните две години, както и от факта, че част от неговите служители не получават информация и не участват в подобни спасителни проучвания.

Добре контролираната система, която позволява на ръководството на НАИМ при БАН едновременно да контролира спасителните разкопки по инфраструктурни проекти, да издава разрешителни за същите тези разкопки, да определя необходимите средства без конкуренция и да разпределя "на тъмно" техните бенифициенти е МОНОПОЛИСТИЧНА КОНСЕРВАТИВНА СТРУКТУРА, която седи изключително далече от истинската Наука Археология и която има необратимо негативен ефект върху всички професионални археолози в България.

Може би трябва да споменем и дейността на Асоцията на българските археолози (АБА), която от своето създаване през 2008 г. до този момент (доколкото ми е известно) е издала само един професионален документ (свързан с Тарифи за заплащане на специализиран труд на археолозите). Надявам се, че в близко бъдеще ще наблегне и на отбелязаното в нейния устав опазване, изучаване и популяризирането на българското археологическото наследство.


София

2.12.2012 г.






Нова инициатива за опазване на културното насдердство Heritage.bg


….или "Защо ни е нужна Стратегия за опазване на недвижимото културно наследство в България?"




Този сайт е инициатива на професионалисти в сферата на културното наследство и съдържа както проблеми, с които се сблъскваме в работата си, така и предложения за техните решения. Нашата цел е широк обществен дебат по проблемите на опазването на недвижимото културно наследство в България и създаване на дългосрочна стратегия за неговото опазване. Очакваме Вашата подкрепа и коментари към нашите предложения, както и на нашия email – contact@heritage.bg.

Това не е краен продукт. Завършеността на тази платформа зависи от Вашите коментари и допълнения. Сайтът ще се обновява периодично в зависимост от получената обратна връзка.

Участвайте активно и коментирайте!

Проблемите в националната система за опазване са много, на различни нива и много силно взаимнообвързани. Най-общо сме ги систематизирали в две основни групи:

1. Проблеми на държавно ниво – свързани с държавната политика, законодателството и диалога между институциите

2. Проблеми на институционално ниво в НИНКН

2.1. Дирекция „Експертно методическа дейност“ (ЕМД)

2.2. Дирекция „Идентификация деклариране и предоставяне на статут“ (ИДПС)

http://heritage.bg/






Проект "ЖИВИ РАЗКОПКИ"

Предложение на Сдружение „Рациария вечно да процъфтява“ до Кмета на Община Пловдив инж. Иван Тотев




През последните няколко години богатото археологическо наследство на град Пловдив беше широко презентирано в и-нет пространството, в резултат на което придоби изключителна популярност както сред българските, така и сред чуждестранните граждани. Нарастващият интерес към старините на град Пловдив стана причина Сдружение „Рациария вечно да процъфтява“ да организира и осъществи проект „Археологическо лятно училище Philippopolis 2014“, който акцентира върху незасегната от туристическите реклами целева група, а именно – студентите по Археология, бъдещите специалисти и учени от Европа, Съединените Американски щати, Азия и Австралия. Целта на този проект е популяризирането на българското културно наследство сред международната академична общност и обвързването на бъдещите учени от цял свят с проблематиката, касаещи българската култура и история.

Осъществяването на проекта даде ясен сигнал, че „живите“ (в процес на провеждане) археологически разкопки притежават огромен потенциал, не по-малък от вече експонираните културни паметници. В резултат на проведената от нашето Сдружени кампания, старините в град Пловдив бяха забелязани и описани от поредица чуждестранни медии, сред които най-четеното в Съединените Американски щати списание за археология on-line “Popular Archaeology” и британската телевизия BBC London.

НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Проектът „Живи разкопки“ цели да популяризира на международно ниво археологическите старини на град Пловдив чрез иновационен подход, чието прилагане на територията на България е все-още в начална фаза. Основният принцип на проекта е доброволческия, което от една страна намалява до минимум разходите за неговото провеждане, от друга гарантира привличането на чуждестранни участници с изявен интерес към древната култура на града и съответно с потенциал за положителен отзвук и „неплатена“ реклама в редица, отдалечени от региона държави.

„Второ“ ниво на проекта, но не с по-малко значение, ще бъде принципът на „отворените разкопки“, чиято основна цел е насочена към гражданите и посетителите на града. Превръщането на тези целеви групи от „наблюдатели“ в „участници“ в процеса на проучване на старините, ще осигури прозрачност и ангажиране на гражданите с разкриването на древните останки. Ако по време на археологическите проучвания бъде осигурен сектор, предназначен за посетители, разкопките ще се впишат естествено във функциониращия модерен град и ще добавят още една „атракция“ към туристическите маршрути.

ПРЕИМУЩЕСТВА НА ПРОЕКТА:

1. Функционален бюджет, базиран в по-голямата си част на доброволния труд на чуждестранните участници.

2. Иновационен подход, който превръща даден културен паметник в туристическа атракция още преди неговата консервация, реставрация и експониране.

3. Прозрачност и достъпност при осъществяването на проекта.

4. Популяризиране на археологическите паметници на град Пловдив сред високо квалифицирани академични среди от цял свят със съответния положителен отзвук у нас и в чужбина.

5. Създаване на положителен модел на сътрудничество между местните власти и гражданските организации на територията на общината.

Осъществяването на предлагания от нас проект ще има и положителен ефект върху имиджа на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, към чиято дейност ще може да бъде прибавено и обучение на чуждестранни студенти в съответствие с проектодоговор за сътрудничество между Университета и нашата организация, който предстои да бъде подписан.

Надяваме се на Вашата положителна оценка на изложеното тук предложение за осъществяването на съвместен проект „Живи разкопки“ на територията на град Пловдив. При проявен от Вас интерес имаме готовност да предоставим подробно разработена програма и бюджет, както и да обсъдим детайли по проекта.

Гр. Пловдив

7.08.2014 г.